This is a video interpretation on a poem by Doychin Trendafilov.
Music is made by Deyan Dimitrov.
Honorable mention Ivo Petrov.
Comments and critiques are welcome!

Cast: Doychin Trendafilov
Location: Yambol, Bulgaria

It's desperate.
You are sitting and watching the white.
And the line appears and disappears.
As if it were a timekeeper,
Counting your time to think
And the more you peer at it,
the more pointless you become.
The thoughts are crashing inside your head
YouR feelings are bleeding,
You want to tell your story,
But when you sit down the counter starts working.
It counts your every thought.
It filters it through the strainer of reality and understanding
And at the end only the feeling remains.
There are no words
But how can you tell a story
without any words?
Or more precisely,
how can you describe a feeling?
Or even more precisely,
how can you manage of making someone
to experience the same feeling as yours?
I will try:
Most likely I failed,
But this is as detailed as it can be told.
Simply the words are missing.

Отчайващо е.
Седиш и гледаш бялото.
И линийката се появява и изчезва.
Все едно е хронометър,
който отброява времето ти за мислене и
колкото повече го гледаш толкова по-обезсмислен ставаш.
Мислите се блъскат в главата ти,
кървиш от чувства,
искаш да разкажеш историята си,
но седнеш ли този брояч се задейства.
Брои всяка една твоя мисъл,
прецежда я през цедката на реалноста и разбирането и
накрая остава само чуството.
Думи няма.
Но как се разказва история без думи?
Или по-точно - как се разказва чувство?
Или още по-точно - как да успееш да накараш някого да изживее това чувство, четейки нещо?
Ще се опитам:
Най-вероятно се провалих,
но това е възможно най-подробно разказано.
Просто липсват думите.

Loading more stuff…

Hmm…it looks like things are taking a while to load. Try again?

Loading videos…